Много често ми се случва да вървя по коловози от задачи, те чертаят дните ми - сутрин,обед, вечер - диктуват, влачат ме, не спират. Има обаче спирки, на които или сама, или с помощ от приятел слагам табелката "стоп" против амортизация и си подарявам нещо (не вещ, най-вече емоция), нещо, което обичам.
Такава интересна емоция получих като подарък и се озовах в ателие, бар галерия или просто място за отпускане "Дали Вино". Копирам от техния сайт забавното им представяне:
"Дали вино, дали водка?
Ако си мислиш, че ще пиеш вино с Дали – спри тази водка!
Вземи приятел и избери картина
и не отлагай за следващата зима.
Не се притеснявай за резултата
виното ще извая красотата.
Дали ще е за подарък, дали ще я сложиш на стената,
най-важно е забавлението, а не суетата."
В ателието за забавление получаваш платно, бои, четки и... хубаво вино. Предварително знаеш и сам избираш картината, която ще рисуваш.
Има и "диктовка" по рисуване - една много приятна млада жена ни напътстваше коя линия, кой цвят, къде и как да сложим. Каква техника да използваме. Забавно е.
Имаше и неща, които ми бяха досадни, например моментът на изчакване. В такава голяма група все някой иска точно разположение на някое си петно - "колко см отляво, а до къде да стигне, каква е дъгата на извивката" и все такива, които ми напомняха на часовете по математика. Та цялата група чакаше този някой да си намери мястото на въпросното петно.
И другото, което не ми допадна са лошите позиции на част от местата, на такова лошо място се паднах и аз. Ъгълът, от който следвахме процеса на рисуване беше изморителен. Изобщо не виждах картината, която служеше за модел. За това си казах, че следващия път или ще чакам първа на вратата, или ще мажа по-смело на платното.
В крайна сметка останах доволна като цяло. Хареса ми идеята, хареса ми виното. Различен начин да отпуснеш напрежението. Особено за хора, които обичат да рисуват, но не го практикуват. И изобщо за хора с афинитет към изкуствата.
Такава интересна емоция получих като подарък и се озовах в ателие, бар галерия или просто място за отпускане "Дали Вино". Копирам от техния сайт забавното им представяне:
"Дали вино, дали водка?
Ако си мислиш, че ще пиеш вино с Дали – спри тази водка!
Вземи приятел и избери картина
и не отлагай за следващата зима.
Не се притеснявай за резултата
виното ще извая красотата.
Дали ще е за подарък, дали ще я сложиш на стената,
най-важно е забавлението, а не суетата."
Накратко - "Дали Вино" е място, където получаваш възможност да рисуваш без да си художник и накрая получаваш картина като от художник. Важно е да умееш да се забавляваш и да не си педантично придирчив, да можеш да пуснеш въображението си (това обаче го разбрах чак към края на забавлението).
В ателието за забавление получаваш платно, бои, четки и... хубаво вино. Предварително знаеш и сам избираш картината, която ще рисуваш.
Има и "диктовка" по рисуване - една много приятна млада жена ни напътстваше коя линия, кой цвят, къде и как да сложим. Каква техника да използваме. Забавно е.
Имаше и неща, които ми бяха досадни, например моментът на изчакване. В такава голяма група все някой иска точно разположение на някое си петно - "колко см отляво, а до къде да стигне, каква е дъгата на извивката" и все такива, които ми напомняха на часовете по математика. Та цялата група чакаше този някой да си намери мястото на въпросното петно.
И другото, което не ми допадна са лошите позиции на част от местата, на такова лошо място се паднах и аз. Ъгълът, от който следвахме процеса на рисуване беше изморителен. Изобщо не виждах картината, която служеше за модел. За това си казах, че следващия път или ще чакам първа на вратата, или ще мажа по-смело на платното.
В крайна сметка останах доволна като цяло. Хареса ми идеята, хареса ми виното. Различен начин да отпуснеш напрежението. Особено за хора, които обичат да рисуват, но не го практикуват. И изобщо за хора с афинитет към изкуствата.
Коментари
Публикуване на коментар