Порасна, вече е на 6 това вуйнино човече. И си поръча торта по оня детски мил начин. Но това, което ми стопли душата е като каза "нали сме приятели". Да, ние сме приятели, че и повече. Много държа на това и всячески се старая да съм не просто майката, вуйната, лелята, да съм приятелят.
Наложи се да изгледам няколко серии на Нинджаго заедно с него, като той ентусиазирано ми разясняваше ситуациите около героите. Забавно ми беше.
На вуйна малкото голямо човече..., толкова е любознателен, мил, щур, с чувство за хумор, и вуйна шеговито си го нарича шмекер.
Показах му на снимка първата захарна фигурка, която бях направила за тортата:
И ме попари с репликата "не ми харесва". Искал Кай, червеното човече.
Другите фигурки запазих в тайна до самия му рожден ден. Но пък си определих основния цвят за тортата - червен.
В завършен вид вече гледаше с друго око на тортата. Вече му харесваше. И на дечицата, които беше поканил също е харесала, макар да е имало рев при разпределянето на фигурките. Така ми казаха свидетелите.
Изобщо не ми е минало през главата, да направя фигурки според броя на дечицата.
Ето рожденик, нинджи и цивилна компания:
Вкусът, който избрах за тортата е шоколадова с бананов крем. Лека е и подходяща за дечица. И най-важното с хубави продукти, с вкус на домашна торта, не полуфабрикат. Само фонданът не се вписва в графа "хубави продукти", но на него гледам като опаковка. Опитвам се и на дечицата да им го представя така, но на тях им става още по-забавно, че опаковката в случая се яде. За това практикувам, от време на време да разрешавам и забранените неща, за да не са толкова примамливо интересни.
Наряяяязваш, обееелваш или ядеш тортата с "кората" :) Важно е да е забавно, да е празник, да виждаш щастие в очичките!
Искрено се надявам с всяка една торта, която съм правила, да съм капнала щастие в очичките.
Не смогвам да пускам публикации в блога за всичките, но на страничката ми Cake Time във фейсбук може да видите снимки (макар и без съпътстващи истории).
Наложи се да изгледам няколко серии на Нинджаго заедно с него, като той ентусиазирано ми разясняваше ситуациите около героите. Забавно ми беше.
На вуйна малкото голямо човече..., толкова е любознателен, мил, щур, с чувство за хумор, и вуйна шеговито си го нарича шмекер.
Показах му на снимка първата захарна фигурка, която бях направила за тортата:
И ме попари с репликата "не ми харесва". Искал Кай, червеното човече.
Другите фигурки запазих в тайна до самия му рожден ден. Но пък си определих основния цвят за тортата - червен.
В завършен вид вече гледаше с друго око на тортата. Вече му харесваше. И на дечицата, които беше поканил също е харесала, макар да е имало рев при разпределянето на фигурките. Така ми казаха свидетелите.
Изобщо не ми е минало през главата, да направя фигурки според броя на дечицата.
Ето рожденик, нинджи и цивилна компания:
Вкусът, който избрах за тортата е шоколадова с бананов крем. Лека е и подходяща за дечица. И най-важното с хубави продукти, с вкус на домашна торта, не полуфабрикат. Само фонданът не се вписва в графа "хубави продукти", но на него гледам като опаковка. Опитвам се и на дечицата да им го представя така, но на тях им става още по-забавно, че опаковката в случая се яде. За това практикувам, от време на време да разрешавам и забранените неща, за да не са толкова примамливо интересни.
Наряяяязваш, обееелваш или ядеш тортата с "кората" :) Важно е да е забавно, да е празник, да виждаш щастие в очичките!
Искрено се надявам с всяка една торта, която съм правила, да съм капнала щастие в очичките.
Не смогвам да пускам публикации в блога за всичките, но на страничката ми Cake Time във фейсбук може да видите снимки (макар и без съпътстващи истории).
Коментари
Публикуване на коментар